Показват се публикациите с етикет политика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет политика. Показване на всички публикации

четвъртък, 12 март 2009 г.

(Публикуваме материал на д-р Любима Йорданова от гр. София:)


ЗА БЛОГОВЕТЕ И МАНИПУЛАЦИЯТА

НА ФОРУМИТЕ В ИНТЕРНЕТ


доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист


Това е четиво за студенти по журналистика, политология, социология и др. читатели, които се интересуват от манипулативните механизми на езика и обществената злоупотреба с естествения човешки език.


Днешната публикация на ст.н.с. д-р Ангел Тачев Пачев, който се подвизава във виртуалните форуми и под името „Светла” и напредналият етап на действие на политическите манипулатори с оглед на предизборната кампания, в която вече очевидно сме, ме накара да обърна по-сериозно внимание на поведението на някои български езиковеди, специализирали се в областта на манипулиране на човешкото съзнание със средствата и ресурсите на естествения човешки език.


Ето и линка, където може да проследите цялата дискусия –

http://yurukov.net/blog/2009/02/12/kak-se-opravqt-ulichnite-dupki-v-germaniq/


Силно се надявах, че политическите манипулатори скоро няма да стигнат до блоговете и социалните мрежи и ще се задоволят с виртуалните вестници, където са отдавна. Няма такова нещо.


Блоговете се следят много внимателно и политическите блогъри трябва да знаят този факт. Свободата на словото е само едно добро пожелание, което ще оставим за по-далечни времена. Е, някога ще я има и в България, но някога. Това, първо.


Второто нещо, което блогърите трябва да знаят, е как да се предпазят от наказателни процедури срещу тях. И да спазват ЗАДЪЛЖИТЕЛНО чл. 10, т.1 и т.2 на „Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи”http://www.echr.coe.int/NR/rdonlyres/F84D2B7F-0F2E-403B-892F-8CA51C30A8B3/0/BulgarianBulgare.pdf


Как е избрано името „Светла”,

с каква цел се споменава друго име


Манипулаторът е проследил един коментар от блогърка на име Светла в блога на Бого Шопов, в който се споменава нейно познанство с авторката на анализ за Мирния протест на гражданите през януари 2009 г. и има сравнение със същата ситуация през 1997 г. Доказателство /№ 54/ и коментара му за социоложката и блогъра Светла, която той лично не познава.


Споменава се името Ангел Грънчаров, човек, непознат лично на авторката, но, ако се изберат двете имена в google.bg, се появават публикации на двамата в едни и същи източници. Тази е логиката на свързване на двете имена в твърдението на манипулатора „Светла” при пълно разминаване на стила на писане на двамата автори, професията и т.н. Твърденията „все пак има нещо общо между вас двамата”, „сходството между Вас и г-н А. Грънчаров /№ 47/ трябва да затвърди у читателя налична връзка и да задейства асоциативните механизми на свързване. Просто блогът на А. Грънчаров е проверен от Ангел Тачев Пачев. Това е истината.


Кои са основните манипулативни стратегии,

използвани от манипулатора


Ще изброя само най-характерните:


1. Привидна загриженост на манипулатора за блогърите


Блогърите като ново обществено явление в България със значим принос в потока на продуциране и разпространяване на информация според манипулатора не бива да се изследват, тъй като това ще доведе „до примитивни и едностранчиви схеми” /№ 47/. Това твърдение се предпоставя априори, без да е налице подобно изследване.


Каква е истината обаче? По време на Януарския мирен протест през 2009 г., а и след това, особено сега в предизборната кампания за двата вида избори блогърите имаха, имат и ще имат съществен принос в информационния поток като продължител на традиционните медии и сериозен източник на нецензурирана информация. С други думи гражданите ще се обръщат все повече към блоговете на уважавани блогъри, за да почерпят от тях друг ракурс на получаваната чрез медиите информация. Просто още един поглед. За достоверност и по-голяма сигурност. Нецензурираната информация ще се предпочита все повече и повече и у нас.


2. Привидно неразбиране на целта на изследване на блогосферата


Това е лайтмотив на твърдението му, съпроводено с обичайната стратегия на омаловажаване на усилията на авторката /№ 47, 115, 127/.


Когато обаче му е поискан имейл, за да му бъде изпратен анализът за бележки и редакция, изведнъж той забравя прекомерния си интерес към текста /№132/. Изречението е: „Обаче Вашият текст,…, не ме интересува много. Аз просто питах за целта на Вашето проучване, която Вие така и не споделихте с нас.”/132/ Целта е изложена в изследването, което той не желае да прочете, защото не иска да даде имейл за връзка.


3. Откровена лъжа, отклоняване на вниманието встрани от темата


Изречението „Аз съм прост юзър в Интернет /стратегия на съзнателното омаловажаване на собствената личност/. И съм читателка и голяма почитателка на няколко блога, не повече от десетина /стратегия на възвеличаването/. Главно чета и рядко коментирам /откровена лъжа, той е постоянен коментатор и манипулатор на форумите/, защото си знам, че съм невъзпитана и злоезична /невярно твърдение, отклоняване на вниманието встрани от проблема/ /№ 47/.


Цитатът показва, колко сложно явление е манипулирането чрез човешкия език, тъй като манипулативните стратегии се наслагват една до друга и винаги са смесени.


Тази техника е твърде често използвана от манипулатора. Срв. „В същото време ми се струва, че Вашият призив акцията да се пренесе „на закрито”, на полето на електронната поща, е просто един манипулативен начин да се скатаете с достойнство” /№ 115/. Става дума за предаване на текста от автора на участниците в дискусията с цел редакция и бележки към текста. Рутинна практика за всеки автор. Но манипулаторът не желае да представи имейл.


4. Стратегия на контраста


Тя е една от най-използваните манипулативни стратегии в политическия език. Позитивното и негативното се смесват с цел да бъде дискредитиран политическия враг. „И как така решихте, колега, че не харесвам и не уважавам учените? Не обичам и никак не уважавам мърлячи, кариеристи и демагози, които размахват дипломи, научни степени и научни звания, но в чиито научни трудове няма и помен от наука. А истинските учени харесвам – те са скромни, задълбочени и толкова увлечени в работата си, че не се и сещат да си правят евтина реклама из Мрежата” /127/.


Този отрязък би трябвало да породи и затвърди негативно мнение към автора от страна на форумистите и да ги принуди по естествен начин да напуснат форума.


5. Стратегия на позоваване на чуждо мнение

в подкрепа на собствено твърдение /стратегия на авторитета/


Цитатът е следният: „А и както каза пак по-горе Ирина /№ 117/… Но това е кроткото обръщение към Зелен Бетон, който не Ви критикува”. /№ 132/. И още един пример – „много уважаваната от мене социоложка и блогър” /№ 127/.


Тук откриваме невероятната способност на приспособяване и сливане на манипулатора с общността, към която се е присъединил с не добри намерения.


6. Стратегия на омаловажаване на противника


Тя се постига с различни средства, но целта е една – омаловажаване. В цитираните коментари се намеква, че авторката на анализа не знае коя е целта на изследването /№ 56/, писането на анализи в Интернет се коментира като „евтина реклама из Мрежата” /№ 127/, изнасянето на кореспонденцията чрез имейл при вече написан анализ се представя като „манипулативен начин да се скатаете с достойнство”/ № 115/ и т.н.


7. Стратегия на имитираната неанонимност


С нея се сблъскваме, когато трябва да стигнем до личността на коментатора в блога, наричащ себе си „Светла” и представящ се като човек, който се занимава с „наука, преводи, поезия и коментари в блогове и форуми” /№ 56/. От изредените само поезията е измислена. Той действително се води на длъжност учен, макар че не се занимава с научна дейност, прави преводи от английски език и е манипулатор на форумите.


Представеният имейл действително може да се намери в цитирания акаунт в Blogger и само това. Няма име, няма длъжност, няма възраст дори, няма снимка, няма личност. Личността е измислена за целите на манипулацията, поднесена в коментарите на блога. Ето затова написах този материал и бих се радвала, ако блогърите му обърнат по-сериозно внимание.


Защото манипулаторите, които обикалят форумите, едва ли се задоволяват само с получаваното финансиране от съответната политическа партия. Ясно е, че информация за хората, които разговарят във форумите, се носи и вероятно пази някъде.


8. Посяване на съмнение като манипулативна стратегия


Цитатът е следният: „В края ще си позволя да се усъмня в прилагането и приложимостта у нас на европейското законодателство за опазване неприкосновеността на личното пространство на хората, включително и в контекста на измененията на Закона за електронните съобщения, с които се /ни/ занимава напоследък Народното събрание. Днес аз се чувствам точно толкова несвободна и изкъсо контролирана, колкото и през 1989 г.” /№ 56/ А преди това? Периодът на социализма с тоталния контрол върху личността е забравен.


Впрочем като държава-членка на Европейския съюз България е длъжна да хармонизира законодателството си с Европейските правни норми, т.нар. Общо достояние на Общността.


Още към профила на манипулатора


Трябва да призная, че е налице изключително добро познаване на българския правопис, което издава филолога, не човека, който владее добре българския език, а който професионално го владее в качеството си на филолог. Завършената английска филология, в която е изучавал латински език личи в употребата на думата колега/№127/, за жена, българистът би използвал формата колежка, но колегите от западни филологии задължително изучават латински език.


Специализираното обучение му е дало умението да играе плътно до текста, да се слива с другите участници /цитирането на Ирина, Зелен Бетон, Балтазар Иванович и т.н./ /№ 132, 47/, да играе, така да се каже, в един отбор с тях срещу „противника” автор.


Налице е сериозна школовка на манипулатор и аз си мисля, колко много са хората с неговото обучение, които обикалят форумите и формират общественото мнение в България.


Заключителни думи


Как разкрих личността на манипулатора? Колега, когото добре познавам, познавам стила му на отношение към хората, на работа, стила му на изразяване. Още при първата му поява с име „Светла” се усъмних, защото той твърде невнимателно пише за мене „по-възпитана ми се вижда”/№ 34/. Този беше първият сигнал на разпознаване на човек, който ме познава извън Интернет-пространството. След това стилът на писане, стилът на изразяване, стилът на подбор на думите издаде конкретната личност. Разбира се малко професионална подготовка за работа с политическия език не е излишна.


А ако ви интересува как „се запушва” форум, за да се прекрати поднасянето на негативна информация, може да видите линка http://www.dnevnik.bg/intervju/2009/01/21/618951_akad_nikola_subotinov_niakoi_umishleno_iska_da/?p=0#addcomment /№ 307-310/.


неделя, 15 февруари 2009 г.

Съдебната система се нуждае от спешна реформа

Съдебната система в България от много време насам е показвала несъвършенствата си и непостоянството си, а степента на цивилизованост и демократизация на едно общество си проличава от ефективността на съдебната система в съответната държава. В България, може да се каже, съд и прокуратура - няма. Най-силните и често срещани правни аргументи в българските съдилища са медицински експертизи относно подсъдимия и неоспорими доказателства за поредната настинка, приковала престъпния бос на легло.

Стане ли дума за обикновеното гражданство обаче, съдът е повече от ефективен, а когато трябва да накаже едни най-обикновени хулигани и побойници - странно протяга ръка, за да направи сянка над съгрешилия - медийна и съдебна.

Най-актуалният съдебен скандал, който медиите така успешно успяват да потулят е този с условните присъди на побойниците на момчето от Варна. Оказва се, че побойниците ще получат условни присъди и глоба, която едва ли ще могат да платят, а и остава въпроса дали парите ще върнат здравето на момчето, върнало се в родината си, за да види семейството си. Този пример показва единствено прокурорско-съдебната апатия относно престъпленията на този тип побойници. Тази присъда може да бъде разчетена и като затваряне на очите от натежалите обществени проблеми - насилието, алкохола, наркотиците, апатията и обществения нихилизъм. Безпричинният побой и липсата на наказателни санкции ще поощрят следващите "биячи" да не харесат нечия походка и да се опитат да убият следващия българин, върнал се в родината си да види семейството си.

Дефицит на справедливост!

Друг подобен случай е този с така известния дядо Деньо. Той е осъден от нашата политически независима правораздвателна система да плати хиляди левове на държава и кмет, защото е изразявал публично политическите си възгледи, задавал е неудобни въпроси по време на предизборна кампания. Мястото и годината, имената и размера на глобата нямат значение. Имат значение само липсата на какъвто и да е морал сред съдиите, което би трябвало да ни отведе до множество зададени въпроси. Защо след като полицията, която си свършва работата със залавянето на престъпниците няма един мафиот, който да е в затвора ефективно, защо известни нарко-босове ходят на плаж и дискотеки по време на ареста си и все така любопитни неща от тази социално-обществена сфера.

Не дойде ли ред съдиите и продажните прокурори да бъдат "изметени" от гражданското общество? Та те все пак получава заплатите си от данъците на тези, които стават жертви на побойници, които пък биват "погалени с перце" от същите съдии. Не дойде ли ред да се зароди обществена дискусия за въвеждане на по-строга съдебна система, особено в наказателно-процесуалния кодекс, не е ли време да се затегнат мерките срещу организираната престъпност, срещу хулагинията и разпространението на наркотици и проституция, както и да си зададем въпроса дали полицията работи неефективно или трябва да искаме отговорност от съдебната власт?

Потребно е една истинска съдебна система, не само смяна на кадрите, която да предлага по-честото използване на доживотна присъда, например при опит за убийство или убийство (предумишлено и непредумишлено), да се премахнат условните присъди, в много държави може би тази практика се прилага успешно, но нашите юристи и съдии показаха, че обществото не може да им има доверие и трябва да ги ограничи в опитите им. Ако цялото общество се изправи възмутено и посочи слабите места, посочи виновниците и се намеси активно в политиката в страната, тогава наистина ще имаме успех в нашите начинания, до тогава - ще продължим да живеем в дефицита на справедливост

неделя, 1 февруари 2009 г.

АЗ СЪМ БЪЛГАРИН, АЗ СЪМ ГРАЖДАНИН

Публикуваме материал на д-р Любима Йорданова от гр. София:


АЗ СЪМ БЪЛГАРИН, АЗ СЪМ ГРАЖДАНИН

доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист

Януарският мирен протест на българските граждани през 2009 г. действително може да се определи като „първото събуждане на гражданското ни самосъзнание от 12 години насам”.

Той откроява качествено нов период в най-новата ни история. В обществото ни се появи и затвърди потребността от нов обществен договор между управляващи и управлявани. Гражданското общество набра сили и заяви решително присъствието си в държавата и готовността си да действа като коректив на властта.

Инициативата „България е наша” след протестите

Младите хора от Инициативата обявяват програмата си за нов обществен договор, който ще изискат да бъде подписан от всички политически партии в България. Тя е кратка, но съдържателна и включва:

І. Правова държава, в която законите важат за всички.

ІІ. Пряко участие на гражданите в управлението и промяна на избирателната система:

  • Референдуми, инициирани от граждани с нисък праг за свикването от гражданите;
  • Гражданска законодателна инициатива.
  • Пропорционална избирателна система с преференциален вот без праг на преференциите.

ІІІ. Гаранции за свободата на словото, личната свобода и неприкосновеност.

ІV. Опазване на природата и въвеждане на принципите за устойчиво развитие.

V. Реална евроинтеграция в България.

Продължават работата си хората, които работят за интересите на всички българи: коалиция „За да остане природа”, студентите от СРОКСОС, Електронна граница и др. Инициативата е отворена за граждани и контактът на e-mail: bulgariaenasha@gmail.com.

Гражданското общество

Ако погледнем „Речник за политика” на Холтман на издателство Олденбург Мюнхен/ Виена, ще видим как се дефинира понятието гражданско общество.

Съвременната му употреба се разпростира най-вече между взаимните отношения между държавата и обществото, чиито различни интереси се признават за легитимни и опосредствани чрез държавата.

За източноевропейските страни след разпадането на социалистическото господство изграждането му се смята за политическа цел, която в течение на трансформация на системата се насочва към изграждане на демокрация от западен тип.

Основни белези на гражданското общество между другото са: многопартийност, отказ от насилие, правова държава, децентрализирана публичност, гарантиране на основните демократични права.

Януарският протест на българските граждани показа, че от посочените белези у нас функционира само многопартийността. Трябва да се работи върху отказа от насилие за разправа със законно протестиращите граждани, за изграждане на правова държава, за изграждане на децентрализирана публичност, част от която е тази инициатива на младите българи, гарантиране на основните демократични права, ясно представени в Европейските правни разпоредби и други документи на световната демократична общност.

Стъпки в бъдещето

Бих искала да набележа следващите стъпки, така, както аз ги виждам от перспективата на моя статус на човек, живял в двете исторически епохи и с информация за принципите на изграждане на обществото в развитите демокрации

Първа стъпка. На първо място е познаването на важни европейски документи като „Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи” на Съвета на Европа и „Харта на основните свободи на Европейския съюз”, чийто официален превод е публикуван в „Официален вестник на Европейския съюз” на 14.12.2007 г. Публикувала съм официалния текст в Svejo.net.

Конвенцията е валидна за нас, българите, от 1992 г., когато Република България я е ратифицирала и ние станахме член на Съвета на Европа, нещо, което очевидно твърде малко българи знаят. Хартата ще има правна сила, след като всички 27 държави-членки на ЕС подпишат Лисабонския договор, но нейният текст трябва да се познава. Дело е на Европейската комисия и е оповестена на 7.12.2000 г. Тя влиза като част от Лисабонския договор.

Във връзка с наблюдението на цифровата информация и страха на държавните власти от информатиците сега биха могли да се цитират членове на Конвенцията и Хартата, които осигуряват свободите на европейските граждани. В Конвенцията има текст за „тайна на кореспонденцията”, редактиран в Хартата като чл. 7 „Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и ТАЙНАТА НА НЕГОВИТЕ СЪОБЩЕНИЯ. Могат да се цитират и други членове на двата документа като: свобода на изразяване на мнение и пренасяне на информация и идеи през границата без намесата на държавните власти.

Този е единственият начин за справяне с държавните власти, когато те работят срещу гражданите. Преди няколко дена в България гостува комисар Жак Баро, вицепрезидент на Европейската комисия и комисар по „Правосъдие, свобода и сигурност”, който заяви в конферентната зала на „Радисън” готовността на Европейската комисия да продължи наблюдението си на България и след изтичане на първите три години членство. И Министърът на правосъдието, и Главният прокурор се чувстваха не особено комфортно от тази среща.

Втора стъпка. Трябва да се търси контакт с Европейската комисия и то - с комисаря с ресор „Информационно общество и медии” г-жа Вивиан Рединг. Трябва да се имат предвид всички стратегически и нови документи във връзка с информационните технологии, дело на Европейската комисия. Тя трябва да знае за работата на новото обединение на блогърите и гражданите в България.

Трета стъпка. Издаване на електронен вестник. Тази стъпка ще помогне инициативата „България е наша” да се превърне в движение. Бих дори предложила тези документи или поне части от тях с линк към документа да се публикуват във вестника, за да могат да бъдат използвани в битката с властта, която предстои с цел отстояване правата на гражданите. Така или иначе България е задължена да изпълнява Европейските правни разпоредби като държава-членка.

Вече не е важно, колко българи участват в протестите, защото България е в друг исторически период, когато не количеството, а качеството ще решава проблемите на обществото. Знаете ли как се подава петиция в Народното събрани и в Европейския парламент? Това са важни неща, които всеки българин трябва да знае. Правителството така или иначе ще се съобрази с исканията на протестиращите и ще ги изпълни в някаква степен, защото няма друга алтернатива. То е избрано именно, за да обслужва гражданите в рамките на един, рядко – два мандата. За България два мандата не са здравословни, именно с цел разкъсване на създалите се корупционни мрежи.

Защо пиша тези неща? Защото с изграждането на гражданското общество в България ще нараства гражданската инициатива и ще се увеличават гражданските предложения за подобряване на управлението на държавата.

В заключение ще кажа, че в Януарския мирен протест на българите през 2009 г. за първи път в нашата история победи знанието. Шегата на хакерите с избирането на думата „провал” и появата на сайта на Министерския съвет показва, че за 20 г. е израсло ново поколение, което няма да приеме стандартите и призраците на миналото и да живее в едно нелицеприятно общество с лош имидж и сред партньорите ни.

Това поколение е знаещо, то е можещо и занапред ще бъде фактор, с който българските политици, независимо от конфигурациите им в парламента и правителството, ще трябва да се съобразяват все повече и повече.

неделя, 18 януари 2009 г.

14.01.2009 - "В ДУХА НА ВРЕМЕТО"




Един наистина важен видеоклип, който отразява доста точно, това което се случва в момента в България. Може би едно от най-фрапиращите неща свързани с протеста е как властта прави всичко възможно да притъпи усета за справедливост на българския гражданин ! Може би наистина е време за революция в начина ни на мислене и възприемане на проблемите, които нацията ни има ? Гледайте ...





Във видеото личи стилът, с който е правена поредицата Zeitgiest. Дали тове е добро или лошо ще оставя да прецените вие ! При всички положения анализът е добре издържан и с медийна обосновка.


Други места, където може да видите видеото с малко по-добро качество:

четвъртък, 8 януари 2009 г.

Съединението на ромите. Поука за Българина !




Повод за тази публикация е статията публикувана в news.bg, където БНР съобщава, че в град Пазарджик, около 1000 роми изнасят протестно шествие срещу размириците в ивицата Газа. Протестът е насочен срещу Израел, която от близо месец води масирани военни действия срещу групировката ХАМАС. До тук добре ! Нека погледнем някои цитати:

"С призиви „Алах е велик" и „Израел е терорист" близо 1000 мюсюлмани заляха централните улици на Пазарджик. "

"Организатор е мюсюлманското настоятелство в ромския квартал „Изток". В митинга са се включили и общински съветници от РОМА и ДПС. "

Действията на организаторите на протеста се простират дори по-далеч и се изразяват в декларация за изпращане на омиротворителни сили, адресирана до премиера Станишев. Нека погледнем трезво на този случай - шествието разбира се едва ли отразява личните интереси на събралите се роми. Мога да стигна и по-далеч, като кажа, че малко хора от събралите се са имали идея срещу какво точно протестират. Много силна и явна е обаче поуката, която ние - гражданите на България, трябва да извлечем от този протест. Ще цитирам следният израз, който много от нас са забравили:

Съединението Прави Силата !



Точно така ! Огледайте се. Щом група роми - мюсюлмани (както се твърди), могат да излязат на един, честно казано "инсцениран" протест и да защитават кауза, с която имат малко общо, то това трябва ли да значи, че ние - гражданите, които плащаме сметки, осигуровки, опитваме да пестим и правим висчко възможно да свържем двата края и да оцелеем, трябва да мълчим ? Трябва ли да продължаваме да мразим и сляпо да подминаваме "кървящите" проблеми, които имаме ?

НЕ !

Нека не мълчим повече. Трябва да бъдем чути. Трябва да излезем !





сряда, 17 декември 2008 г.

Българска Коледа За Депутати



(Първа публикация на този адрес. )

Здравейте,

Тази сутрин с колегите в офиса, единодушно решихме да подемем кампания за нашите “мили” Депутати под наслов Българска Коледа За Народните Представители 2008.

Идеята е следната: Набират се желаещи за включване в масово събиране на средства, които след това да предоставим на нашите благородни министерски и народни служители ! Разбира се, нестандратното в случая са …средствата. Като граждани на Република България, ние сме длъжни да наградим нашите народни представители според заслугите им за прогреса на държавата през последните тежки години.

Като подходящ подарък за тях избрахме символ, който ясно да подчертае приноса им към обикновения данъкоплатец и гражданин. Този символ е … ЛАЙНОТО.

Точно така! А, защо ?

Защото в последните 18 години, една голям част от нас - гражданите, ядем само лайна. Живеем в държава, където няма справедливост, няма истини, няма уважение и най-важното… няма смисъл !

Запомнете - една промяна започва само и единствено, когато хората започнат да я искат !


Добре! Ето и инструкции за опаковане на “подаръците“:

Нека всеки се изсере (изака, изкъка, издриска, изтропка, т.н. ) след това грижливо го опакова като подарък. В дните преди Коледа нека се съберем и оставим подаръците пред Народното събрание.

За мото на кампанията може да изберем - “Каквото почукало, такова се обадило” или даже “Каквото посееш, такова ще си ядеш” !

Нека стоплим тези мили и изстрадали душици в Коледната нощ. Нека им покажем, колко много Българския народ (електорат) е загрижен за тях.



Нещо малко, но от сърце !


Гражданите трябва да бъдат чути ! Ако желаете да изразите съпричасност към инициативата, моля разпространите идеята или пратите e-mail на valkan@email.bg. Важно е всички да сме заедно !


– От Български Граждани