Съдебната система в България от много време насам е показвала несъвършенствата си и непостоянството си, а степента на цивилизованост и демократизация на едно общество си проличава от ефективността на съдебната система в съответната държава. В България, може да се каже, съд и прокуратура - няма. Най-силните и често срещани правни аргументи в българските съдилища са медицински експертизи относно подсъдимия и неоспорими доказателства за поредната настинка, приковала престъпния бос на легло.
Стане ли дума за обикновеното гражданство обаче, съдът е повече от ефективен, а когато трябва да накаже едни най-обикновени хулигани и побойници - странно протяга ръка, за да направи сянка над съгрешилия - медийна и съдебна.
Най-актуалният съдебен скандал, който медиите така успешно успяват да потулят е този с условните присъди на побойниците на момчето от Варна. Оказва се, че побойниците ще получат условни присъди и глоба, която едва ли ще могат да платят, а и остава въпроса дали парите ще върнат здравето на момчето, върнало се в родината си, за да види семейството си. Този пример показва единствено прокурорско-съдебната апатия относно престъпленията на този тип побойници. Тази присъда може да бъде разчетена и като затваряне на очите от натежалите обществени проблеми - насилието, алкохола, наркотиците, апатията и обществения нихилизъм. Безпричинният побой и липсата на наказателни санкции ще поощрят следващите "биячи" да не харесат нечия походка и да се опитат да убият следващия българин, върнал се в родината си да види семейството си.
Дефицит на справедливост!
Друг подобен случай е този с така известния дядо Деньо. Той е осъден от нашата политически независима правораздвателна система да плати хиляди левове на държава и кмет, защото е изразявал публично политическите си възгледи, задавал е неудобни въпроси по време на предизборна кампания. Мястото и годината, имената и размера на глобата нямат значение. Имат значение само липсата на какъвто и да е морал сред съдиите, което би трябвало да ни отведе до множество зададени въпроси. Защо след като полицията, която си свършва работата със залавянето на престъпниците няма един мафиот, който да е в затвора ефективно, защо известни нарко-босове ходят на плаж и дискотеки по време на ареста си и все така любопитни неща от тази социално-обществена сфера.
Не дойде ли ред съдиите и продажните прокурори да бъдат "изметени" от гражданското общество? Та те все пак получава заплатите си от данъците на тези, които стават жертви на побойници, които пък биват "погалени с перце" от същите съдии. Не дойде ли ред да се зароди обществена дискусия за въвеждане на по-строга съдебна система, особено в наказателно-процесуалния кодекс, не е ли време да се затегнат мерките срещу организираната престъпност, срещу хулагинията и разпространението на наркотици и проституция, както и да си зададем въпроса дали полицията работи неефективно или трябва да искаме отговорност от съдебната власт?
Потребно е една истинска съдебна система, не само смяна на кадрите, която да предлага по-честото използване на доживотна присъда, например при опит за убийство или убийство (предумишлено и непредумишлено), да се премахнат условните присъди, в много държави може би тази практика се прилага успешно, но нашите юристи и съдии показаха, че обществото не може да им има доверие и трябва да ги ограничи в опитите им. Ако цялото общество се изправи възмутено и посочи слабите места, посочи виновниците и се намеси активно в политиката в страната, тогава наистина ще имаме успех в нашите начинания, до тогава - ще продължим да живеем в дефицита на справедливост
Стане ли дума за обикновеното гражданство обаче, съдът е повече от ефективен, а когато трябва да накаже едни най-обикновени хулигани и побойници - странно протяга ръка, за да направи сянка над съгрешилия - медийна и съдебна.
Най-актуалният съдебен скандал, който медиите така успешно успяват да потулят е този с условните присъди на побойниците на момчето от Варна. Оказва се, че побойниците ще получат условни присъди и глоба, която едва ли ще могат да платят, а и остава въпроса дали парите ще върнат здравето на момчето, върнало се в родината си, за да види семейството си. Този пример показва единствено прокурорско-съдебната апатия относно престъпленията на този тип побойници. Тази присъда може да бъде разчетена и като затваряне на очите от натежалите обществени проблеми - насилието, алкохола, наркотиците, апатията и обществения нихилизъм. Безпричинният побой и липсата на наказателни санкции ще поощрят следващите "биячи" да не харесат нечия походка и да се опитат да убият следващия българин, върнал се в родината си да види семейството си.
Дефицит на справедливост!
Друг подобен случай е този с така известния дядо Деньо. Той е осъден от нашата политически независима правораздвателна система да плати хиляди левове на държава и кмет, защото е изразявал публично политическите си възгледи, задавал е неудобни въпроси по време на предизборна кампания. Мястото и годината, имената и размера на глобата нямат значение. Имат значение само липсата на какъвто и да е морал сред съдиите, което би трябвало да ни отведе до множество зададени въпроси. Защо след като полицията, която си свършва работата със залавянето на престъпниците няма един мафиот, който да е в затвора ефективно, защо известни нарко-босове ходят на плаж и дискотеки по време на ареста си и все така любопитни неща от тази социално-обществена сфера.
Не дойде ли ред съдиите и продажните прокурори да бъдат "изметени" от гражданското общество? Та те все пак получава заплатите си от данъците на тези, които стават жертви на побойници, които пък биват "погалени с перце" от същите съдии. Не дойде ли ред да се зароди обществена дискусия за въвеждане на по-строга съдебна система, особено в наказателно-процесуалния кодекс, не е ли време да се затегнат мерките срещу организираната престъпност, срещу хулагинията и разпространението на наркотици и проституция, както и да си зададем въпроса дали полицията работи неефективно или трябва да искаме отговорност от съдебната власт?
Потребно е една истинска съдебна система, не само смяна на кадрите, която да предлага по-честото използване на доживотна присъда, например при опит за убийство или убийство (предумишлено и непредумишлено), да се премахнат условните присъди, в много държави може би тази практика се прилага успешно, но нашите юристи и съдии показаха, че обществото не може да им има доверие и трябва да ги ограничи в опитите им. Ако цялото общество се изправи възмутено и посочи слабите места, посочи виновниците и се намеси активно в политиката в страната, тогава наистина ще имаме успех в нашите начинания, до тогава - ще продължим да живеем в дефицита на справедливост
