четвъртък, 12 март 2009 г.

(Публикуваме материал на д-р Любима Йорданова от гр. София:)


ЗА БЛОГОВЕТЕ И МАНИПУЛАЦИЯТА

НА ФОРУМИТЕ В ИНТЕРНЕТ


доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист


Това е четиво за студенти по журналистика, политология, социология и др. читатели, които се интересуват от манипулативните механизми на езика и обществената злоупотреба с естествения човешки език.


Днешната публикация на ст.н.с. д-р Ангел Тачев Пачев, който се подвизава във виртуалните форуми и под името „Светла” и напредналият етап на действие на политическите манипулатори с оглед на предизборната кампания, в която вече очевидно сме, ме накара да обърна по-сериозно внимание на поведението на някои български езиковеди, специализирали се в областта на манипулиране на човешкото съзнание със средствата и ресурсите на естествения човешки език.


Ето и линка, където може да проследите цялата дискусия –

http://yurukov.net/blog/2009/02/12/kak-se-opravqt-ulichnite-dupki-v-germaniq/


Силно се надявах, че политическите манипулатори скоро няма да стигнат до блоговете и социалните мрежи и ще се задоволят с виртуалните вестници, където са отдавна. Няма такова нещо.


Блоговете се следят много внимателно и политическите блогъри трябва да знаят този факт. Свободата на словото е само едно добро пожелание, което ще оставим за по-далечни времена. Е, някога ще я има и в България, но някога. Това, първо.


Второто нещо, което блогърите трябва да знаят, е как да се предпазят от наказателни процедури срещу тях. И да спазват ЗАДЪЛЖИТЕЛНО чл. 10, т.1 и т.2 на „Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи”http://www.echr.coe.int/NR/rdonlyres/F84D2B7F-0F2E-403B-892F-8CA51C30A8B3/0/BulgarianBulgare.pdf


Как е избрано името „Светла”,

с каква цел се споменава друго име


Манипулаторът е проследил един коментар от блогърка на име Светла в блога на Бого Шопов, в който се споменава нейно познанство с авторката на анализ за Мирния протест на гражданите през януари 2009 г. и има сравнение със същата ситуация през 1997 г. Доказателство /№ 54/ и коментара му за социоложката и блогъра Светла, която той лично не познава.


Споменава се името Ангел Грънчаров, човек, непознат лично на авторката, но, ако се изберат двете имена в google.bg, се появават публикации на двамата в едни и същи източници. Тази е логиката на свързване на двете имена в твърдението на манипулатора „Светла” при пълно разминаване на стила на писане на двамата автори, професията и т.н. Твърденията „все пак има нещо общо между вас двамата”, „сходството между Вас и г-н А. Грънчаров /№ 47/ трябва да затвърди у читателя налична връзка и да задейства асоциативните механизми на свързване. Просто блогът на А. Грънчаров е проверен от Ангел Тачев Пачев. Това е истината.


Кои са основните манипулативни стратегии,

използвани от манипулатора


Ще изброя само най-характерните:


1. Привидна загриженост на манипулатора за блогърите


Блогърите като ново обществено явление в България със значим принос в потока на продуциране и разпространяване на информация според манипулатора не бива да се изследват, тъй като това ще доведе „до примитивни и едностранчиви схеми” /№ 47/. Това твърдение се предпоставя априори, без да е налице подобно изследване.


Каква е истината обаче? По време на Януарския мирен протест през 2009 г., а и след това, особено сега в предизборната кампания за двата вида избори блогърите имаха, имат и ще имат съществен принос в информационния поток като продължител на традиционните медии и сериозен източник на нецензурирана информация. С други думи гражданите ще се обръщат все повече към блоговете на уважавани блогъри, за да почерпят от тях друг ракурс на получаваната чрез медиите информация. Просто още един поглед. За достоверност и по-голяма сигурност. Нецензурираната информация ще се предпочита все повече и повече и у нас.


2. Привидно неразбиране на целта на изследване на блогосферата


Това е лайтмотив на твърдението му, съпроводено с обичайната стратегия на омаловажаване на усилията на авторката /№ 47, 115, 127/.


Когато обаче му е поискан имейл, за да му бъде изпратен анализът за бележки и редакция, изведнъж той забравя прекомерния си интерес към текста /№132/. Изречението е: „Обаче Вашият текст,…, не ме интересува много. Аз просто питах за целта на Вашето проучване, която Вие така и не споделихте с нас.”/132/ Целта е изложена в изследването, което той не желае да прочете, защото не иска да даде имейл за връзка.


3. Откровена лъжа, отклоняване на вниманието встрани от темата


Изречението „Аз съм прост юзър в Интернет /стратегия на съзнателното омаловажаване на собствената личност/. И съм читателка и голяма почитателка на няколко блога, не повече от десетина /стратегия на възвеличаването/. Главно чета и рядко коментирам /откровена лъжа, той е постоянен коментатор и манипулатор на форумите/, защото си знам, че съм невъзпитана и злоезична /невярно твърдение, отклоняване на вниманието встрани от проблема/ /№ 47/.


Цитатът показва, колко сложно явление е манипулирането чрез човешкия език, тъй като манипулативните стратегии се наслагват една до друга и винаги са смесени.


Тази техника е твърде често използвана от манипулатора. Срв. „В същото време ми се струва, че Вашият призив акцията да се пренесе „на закрито”, на полето на електронната поща, е просто един манипулативен начин да се скатаете с достойнство” /№ 115/. Става дума за предаване на текста от автора на участниците в дискусията с цел редакция и бележки към текста. Рутинна практика за всеки автор. Но манипулаторът не желае да представи имейл.


4. Стратегия на контраста


Тя е една от най-използваните манипулативни стратегии в политическия език. Позитивното и негативното се смесват с цел да бъде дискредитиран политическия враг. „И как така решихте, колега, че не харесвам и не уважавам учените? Не обичам и никак не уважавам мърлячи, кариеристи и демагози, които размахват дипломи, научни степени и научни звания, но в чиито научни трудове няма и помен от наука. А истинските учени харесвам – те са скромни, задълбочени и толкова увлечени в работата си, че не се и сещат да си правят евтина реклама из Мрежата” /127/.


Този отрязък би трябвало да породи и затвърди негативно мнение към автора от страна на форумистите и да ги принуди по естествен начин да напуснат форума.


5. Стратегия на позоваване на чуждо мнение

в подкрепа на собствено твърдение /стратегия на авторитета/


Цитатът е следният: „А и както каза пак по-горе Ирина /№ 117/… Но това е кроткото обръщение към Зелен Бетон, който не Ви критикува”. /№ 132/. И още един пример – „много уважаваната от мене социоложка и блогър” /№ 127/.


Тук откриваме невероятната способност на приспособяване и сливане на манипулатора с общността, към която се е присъединил с не добри намерения.


6. Стратегия на омаловажаване на противника


Тя се постига с различни средства, но целта е една – омаловажаване. В цитираните коментари се намеква, че авторката на анализа не знае коя е целта на изследването /№ 56/, писането на анализи в Интернет се коментира като „евтина реклама из Мрежата” /№ 127/, изнасянето на кореспонденцията чрез имейл при вече написан анализ се представя като „манипулативен начин да се скатаете с достойнство”/ № 115/ и т.н.


7. Стратегия на имитираната неанонимност


С нея се сблъскваме, когато трябва да стигнем до личността на коментатора в блога, наричащ себе си „Светла” и представящ се като човек, който се занимава с „наука, преводи, поезия и коментари в блогове и форуми” /№ 56/. От изредените само поезията е измислена. Той действително се води на длъжност учен, макар че не се занимава с научна дейност, прави преводи от английски език и е манипулатор на форумите.


Представеният имейл действително може да се намери в цитирания акаунт в Blogger и само това. Няма име, няма длъжност, няма възраст дори, няма снимка, няма личност. Личността е измислена за целите на манипулацията, поднесена в коментарите на блога. Ето затова написах този материал и бих се радвала, ако блогърите му обърнат по-сериозно внимание.


Защото манипулаторите, които обикалят форумите, едва ли се задоволяват само с получаваното финансиране от съответната политическа партия. Ясно е, че информация за хората, които разговарят във форумите, се носи и вероятно пази някъде.


8. Посяване на съмнение като манипулативна стратегия


Цитатът е следният: „В края ще си позволя да се усъмня в прилагането и приложимостта у нас на европейското законодателство за опазване неприкосновеността на личното пространство на хората, включително и в контекста на измененията на Закона за електронните съобщения, с които се /ни/ занимава напоследък Народното събрание. Днес аз се чувствам точно толкова несвободна и изкъсо контролирана, колкото и през 1989 г.” /№ 56/ А преди това? Периодът на социализма с тоталния контрол върху личността е забравен.


Впрочем като държава-членка на Европейския съюз България е длъжна да хармонизира законодателството си с Европейските правни норми, т.нар. Общо достояние на Общността.


Още към профила на манипулатора


Трябва да призная, че е налице изключително добро познаване на българския правопис, което издава филолога, не човека, който владее добре българския език, а който професионално го владее в качеството си на филолог. Завършената английска филология, в която е изучавал латински език личи в употребата на думата колега/№127/, за жена, българистът би използвал формата колежка, но колегите от западни филологии задължително изучават латински език.


Специализираното обучение му е дало умението да играе плътно до текста, да се слива с другите участници /цитирането на Ирина, Зелен Бетон, Балтазар Иванович и т.н./ /№ 132, 47/, да играе, така да се каже, в един отбор с тях срещу „противника” автор.


Налице е сериозна школовка на манипулатор и аз си мисля, колко много са хората с неговото обучение, които обикалят форумите и формират общественото мнение в България.


Заключителни думи


Как разкрих личността на манипулатора? Колега, когото добре познавам, познавам стила му на отношение към хората, на работа, стила му на изразяване. Още при първата му поява с име „Светла” се усъмних, защото той твърде невнимателно пише за мене „по-възпитана ми се вижда”/№ 34/. Този беше първият сигнал на разпознаване на човек, който ме познава извън Интернет-пространството. След това стилът на писане, стилът на изразяване, стилът на подбор на думите издаде конкретната личност. Разбира се малко професионална подготовка за работа с политическия език не е излишна.


А ако ви интересува как „се запушва” форум, за да се прекрати поднасянето на негативна информация, може да видите линка http://www.dnevnik.bg/intervju/2009/01/21/618951_akad_nikola_subotinov_niakoi_umishleno_iska_da/?p=0#addcomment /№ 307-310/.


неделя, 15 февруари 2009 г.

Съдебната система се нуждае от спешна реформа

Съдебната система в България от много време насам е показвала несъвършенствата си и непостоянството си, а степента на цивилизованост и демократизация на едно общество си проличава от ефективността на съдебната система в съответната държава. В България, може да се каже, съд и прокуратура - няма. Най-силните и често срещани правни аргументи в българските съдилища са медицински експертизи относно подсъдимия и неоспорими доказателства за поредната настинка, приковала престъпния бос на легло.

Стане ли дума за обикновеното гражданство обаче, съдът е повече от ефективен, а когато трябва да накаже едни най-обикновени хулигани и побойници - странно протяга ръка, за да направи сянка над съгрешилия - медийна и съдебна.

Най-актуалният съдебен скандал, който медиите така успешно успяват да потулят е този с условните присъди на побойниците на момчето от Варна. Оказва се, че побойниците ще получат условни присъди и глоба, която едва ли ще могат да платят, а и остава въпроса дали парите ще върнат здравето на момчето, върнало се в родината си, за да види семейството си. Този пример показва единствено прокурорско-съдебната апатия относно престъпленията на този тип побойници. Тази присъда може да бъде разчетена и като затваряне на очите от натежалите обществени проблеми - насилието, алкохола, наркотиците, апатията и обществения нихилизъм. Безпричинният побой и липсата на наказателни санкции ще поощрят следващите "биячи" да не харесат нечия походка и да се опитат да убият следващия българин, върнал се в родината си да види семейството си.

Дефицит на справедливост!

Друг подобен случай е този с така известния дядо Деньо. Той е осъден от нашата политически независима правораздвателна система да плати хиляди левове на държава и кмет, защото е изразявал публично политическите си възгледи, задавал е неудобни въпроси по време на предизборна кампания. Мястото и годината, имената и размера на глобата нямат значение. Имат значение само липсата на какъвто и да е морал сред съдиите, което би трябвало да ни отведе до множество зададени въпроси. Защо след като полицията, която си свършва работата със залавянето на престъпниците няма един мафиот, който да е в затвора ефективно, защо известни нарко-босове ходят на плаж и дискотеки по време на ареста си и все така любопитни неща от тази социално-обществена сфера.

Не дойде ли ред съдиите и продажните прокурори да бъдат "изметени" от гражданското общество? Та те все пак получава заплатите си от данъците на тези, които стават жертви на побойници, които пък биват "погалени с перце" от същите съдии. Не дойде ли ред да се зароди обществена дискусия за въвеждане на по-строга съдебна система, особено в наказателно-процесуалния кодекс, не е ли време да се затегнат мерките срещу организираната престъпност, срещу хулагинията и разпространението на наркотици и проституция, както и да си зададем въпроса дали полицията работи неефективно или трябва да искаме отговорност от съдебната власт?

Потребно е една истинска съдебна система, не само смяна на кадрите, която да предлага по-честото използване на доживотна присъда, например при опит за убийство или убийство (предумишлено и непредумишлено), да се премахнат условните присъди, в много държави може би тази практика се прилага успешно, но нашите юристи и съдии показаха, че обществото не може да им има доверие и трябва да ги ограничи в опитите им. Ако цялото общество се изправи възмутено и посочи слабите места, посочи виновниците и се намеси активно в политиката в страната, тогава наистина ще имаме успех в нашите начинания, до тогава - ще продължим да живеем в дефицита на справедливост

неделя, 1 февруари 2009 г.

Общия устройствен план на Варна и протестите - Коментар

Коментар на Калина Павлова от Съюза на архитектите във Варна:

"Протестът за включване на обществото реално в управлението !"

В моята професионална дейност това означава ОУП на Варна да се приема след полагащото се по закон обществено обсъждане ! Планът бе приет в разрез с много законови разпоредби - чл. 127 и чл.6 от Закона за устройство на територията и чл.6 т.6.6 от Методически указания за работата на градоустройствените комисии (виж по-долу). Най-важното от тези нарушения е непровеждането на обществено обсъждане, което е разрешено със специално писмо на министъра ! На всичко от горе министъра разрешава и да се премине към проектиране и строителство по така вече одобрения план !

Нарушения:

1. чл.127 ал. 1 от ЗУТ - не е проведено задължителното обществено обсъждане преди внасяне на плана за разглеждане от експертен съвет;

2. чл. 6 ал. 7 от ЗУТ - експертен съвет се назначава със заповед на органа, който го назначава - в нашия случай кмета на град Варна, а не с писмо както е направил той;

3. чл. 6 т.6.6 от Методически указания за задачите и работата на архитектуено-градоустройствените комисии при общините (публ. БСА, бр. 3-4 от 1997г.) - в комисията(съвета) приел предварителния проект за общ устройствен план на Варна, а и в сега действащия градоустройствен съвет в общината не фигурират представители на съюза на архитектите и камарата на архитектите, както се изисква по закон;

4. Mатериалите по плана раздадени на участниците в съвета имаха съществени различия с тези изложени по време на заседанието;

5. Eкологичната част на проекта не бе раздадена на членовете на съвета, а докладвана устно;

6. Приетия преди месеци, от общински съвет Варна, предварителен проект за общ устройствен план се различава с докладвания на експертен съвет;


Преписвам нарушенията от вече съставен документ от Инициативен комитет от граждани, които са сезирали главния прокурор Борис Велчев, но хората се съмняват, че той ще направи нещо заради цялата корумпираност в страната.

И май наистина е така, защото имаше доста медийни отзиви по темата, но никакъв друг резултат. Обществено обсъждане не се провежда, а се лансира преминаване към строителство чрез план извадки от приетия зад гърба на гражданите ОУП.

Също така сега действащия експертен съвет в общината взе решение да заседава ЗАКРИТО и сега никои не се допуска да вижда какви решения взимат и по какъв начин !

Най-новото пък е, че тази седмица кметът издаде заповед с която прекратява приемните дни в общината и достъпа на граждани по етажите. Всички ще се обсужват в информационния център. Това можеше и да не е толкова лошо, ако в общината имаше създадена добра инфраструктура на обслужването. Нищо такова няма ! Колегите там не разполагат с достатъчно добри компютри, а много отговорни позиции са заети от студенти поради липса на желаещи да работят в тези условия и на ниско заплащане !

В същото време кмета притиска свои неудобни служители да подават оставките си и после се хвали как уволнил виновниците за злините в града, а истинските виновници всъщност си щракат с пръсти. Такъв е случая с инж. Урукова и други нейни колеги, които пускаха опровержения във вестниците и завеждаха дела срещу кмета ! Обществото трябва да научава за тези неща и да съдейства за спирането им на време. По-добре КЪСНО, отколкото НИКОГА !

--

Коментар на медийте: