Съдебната система се нуждае от спешна реформа

Съдебната система в България от много време насам е показвала несъвършенствата си и непостоянството си, а степента на цивилизованост и демократизация на едно общество си проличава от ефективността на съдебната система в съответната държава. В България, може да се каже, съд и прокуратура - няма. Най-силните и често срещани правни аргументи в българските съдилища са медицински експертизи относно подсъдимия и неоспорими доказателства за поредната настинка, приковала престъпния бос на легло.

Стане ли дума за обикновеното гражданство обаче, съдът е повече от ефективен, а когато трябва да накаже едни най-обикновени хулигани и побойници - странно протяга ръка, за да направи сянка над съгрешилия - медийна и съдебна.

Най-актуалният съдебен скандал, който медиите така успешно успяват да потулят е този с условните присъди на побойниците на момчето от Варна. Оказва се, че побойниците ще получат условни присъди и глоба, която едва ли ще могат да платят, а и остава въпроса дали парите ще върнат здравето на момчето, върнало се в родината си, за да види семейството си. Този пример показва единствено прокурорско-съдебната апатия относно престъпленията на този тип побойници. Тази присъда може да бъде разчетена и като затваряне на очите от натежалите обществени проблеми - насилието, алкохола, наркотиците, апатията и обществения нихилизъм. Безпричинният побой и липсата на наказателни санкции ще поощрят следващите "биячи" да не харесат нечия походка и да се опитат да убият следващия българин, върнал се в родината си да види семейството си.

Дефицит на справедливост!

Друг подобен случай е този с така известния дядо Деньо. Той е осъден от нашата политически независима правораздвателна система да плати хиляди левове на държава и кмет, защото е изразявал публично политическите си възгледи, задавал е неудобни въпроси по време на предизборна кампания. Мястото и годината, имената и размера на глобата нямат значение. Имат значение само липсата на какъвто и да е морал сред съдиите, което би трябвало да ни отведе до множество зададени въпроси. Защо след като полицията, която си свършва работата със залавянето на престъпниците няма един мафиот, който да е в затвора ефективно, защо известни нарко-босове ходят на плаж и дискотеки по време на ареста си и все така любопитни неща от тази социално-обществена сфера.

Не дойде ли ред съдиите и продажните прокурори да бъдат "изметени" от гражданското общество? Та те все пак получава заплатите си от данъците на тези, които стават жертви на побойници, които пък биват "погалени с перце" от същите съдии. Не дойде ли ред да се зароди обществена дискусия за въвеждане на по-строга съдебна система, особено в наказателно-процесуалния кодекс, не е ли време да се затегнат мерките срещу организираната престъпност, срещу хулагинията и разпространението на наркотици и проституция, както и да си зададем въпроса дали полицията работи неефективно или трябва да искаме отговорност от съдебната власт?

Потребно е една истинска съдебна система, не само смяна на кадрите, която да предлага по-честото използване на доживотна присъда, например при опит за убийство или убийство (предумишлено и непредумишлено), да се премахнат условните присъди, в много държави може би тази практика се прилага успешно, но нашите юристи и съдии показаха, че обществото не може да им има доверие и трябва да ги ограничи в опитите им. Ако цялото общество се изправи възмутено и посочи слабите места, посочи виновниците и се намеси активно в политиката в страната, тогава наистина ще имаме успех в нашите начинания, до тогава - ще продължим да живеем в дефицита на справедливост

Общия устройствен план на Варна и протестите - Коментар

Коментар на Калина Павлова от Съюза на архитектите във Варна:

"Протестът за включване на обществото реално в управлението !"

В моята професионална дейност това означава ОУП на Варна да се приема след полагащото се по закон обществено обсъждане ! Планът бе приет в разрез с много законови разпоредби - чл. 127 и чл.6 от Закона за устройство на територията и чл.6 т.6.6 от Методически указания за работата на градоустройствените комисии (виж по-долу). Най-важното от тези нарушения е непровеждането на обществено обсъждане, което е разрешено със специално писмо на министъра ! На всичко от горе министъра разрешава и да се премине към проектиране и строителство по така вече одобрения план !

Нарушения:

1. чл.127 ал. 1 от ЗУТ - не е проведено задължителното обществено обсъждане преди внасяне на плана за разглеждане от експертен съвет;

2. чл. 6 ал. 7 от ЗУТ - експертен съвет се назначава със заповед на органа, който го назначава - в нашия случай кмета на град Варна, а не с писмо както е направил той;

3. чл. 6 т.6.6 от Методически указания за задачите и работата на архитектуено-градоустройствените комисии при общините (публ. БСА, бр. 3-4 от 1997г.) - в комисията(съвета) приел предварителния проект за общ устройствен план на Варна, а и в сега действащия градоустройствен съвет в общината не фигурират представители на съюза на архитектите и камарата на архитектите, както се изисква по закон;

4. Mатериалите по плана раздадени на участниците в съвета имаха съществени различия с тези изложени по време на заседанието;

5. Eкологичната част на проекта не бе раздадена на членовете на съвета, а докладвана устно;

6. Приетия преди месеци, от общински съвет Варна, предварителен проект за общ устройствен план се различава с докладвания на експертен съвет;


Преписвам нарушенията от вече съставен документ от Инициативен комитет от граждани, които са сезирали главния прокурор Борис Велчев, но хората се съмняват, че той ще направи нещо заради цялата корумпираност в страната.

И май наистина е така, защото имаше доста медийни отзиви по темата, но никакъв друг резултат. Обществено обсъждане не се провежда, а се лансира преминаване към строителство чрез план извадки от приетия зад гърба на гражданите ОУП.

Също така сега действащия експертен съвет в общината взе решение да заседава ЗАКРИТО и сега никои не се допуска да вижда какви решения взимат и по какъв начин !

Най-новото пък е, че тази седмица кметът издаде заповед с която прекратява приемните дни в общината и достъпа на граждани по етажите. Всички ще се обсужват в информационния център. Това можеше и да не е толкова лошо, ако в общината имаше създадена добра инфраструктура на обслужването. Нищо такова няма ! Колегите там не разполагат с достатъчно добри компютри, а много отговорни позиции са заети от студенти поради липса на желаещи да работят в тези условия и на ниско заплащане !

В същото време кмета притиска свои неудобни служители да подават оставките си и после се хвали как уволнил виновниците за злините в града, а истинските виновници всъщност си щракат с пръсти. Такъв е случая с инж. Урукова и други нейни колеги, които пускаха опровержения във вестниците и завеждаха дела срещу кмета ! Обществото трябва да научава за тези неща и да съдейства за спирането им на време. По-добре КЪСНО, отколкото НИКОГА !

--

Коментар на медийте:

• http://www.dnevnik.bg/morski/2008/11/20/586253_obshtiiat_ustroistven_plan_na_varna_se_obsujda_pri/
• http://moreto.net/novini.php?n=30170
• http://moreto.net/novini.php?n=29990
• http://www.dnevnik.bg/morski/tema/2008/11/27/590212_na_tumno/
• http://vlastta.com/nivo1.php?id1=&id2=&id3=1128&table=konfliktni_temi&sluchai=2

АЗ СЪМ БЪЛГАРИН, АЗ СЪМ ГРАЖДАНИН

Публикуваме материал на д-р Любима Йорданова от гр. София:

АЗ СЪМ БЪЛГАРИН, АЗ СЪМ ГРАЖДАНИН

доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист

Януарският мирен протест на българските граждани през 2009 г. действително може да се определи като „първото събуждане на гражданското ни самосъзнание от 12 години насам”.

Той откроява качествено нов период в най-новата ни история. В обществото ни се появи и затвърди потребността от нов обществен договор между управляващи и управлявани. Гражданското общество набра сили и заяви решително присъствието си в държавата и готовността си да действа като коректив на властта.

Инициативата „България е наша” след протестите

Младите хора от Инициативата обявяват програмата си за нов обществен договор, който ще изискат да бъде подписан от всички политически партии в България. Тя е кратка, но съдържателна и включва:

І. Правова държава, в която законите важат за всички.

ІІ. Пряко участие на гражданите в управлението и промяна на избирателната система:

• Референдуми, инициирани от граждани с нисък праг за свикването от гражданите;
• Гражданска законодателна инициатива.
• Пропорционална избирателна система с преференциален вот без праг на преференциите.

ІІІ. Гаранции за свободата на словото, личната свобода и неприкосновеност.

ІV. Опазване на природата и въвеждане на принципите за устойчиво развитие.

V. Реална евроинтеграция в България.

Продължават работата си хората, които работят за интересите на всички българи: коалиция „За да остане природа”, студентите от СРОКСОС, Електронна граница и др. Инициативата е отворена за граждани и контактът на e-mail: bulgariaenasha@gmail.com.

Гражданското общество

Ако погледнем „Речник за политика” на Холтман на издателство Олденбург Мюнхен/ Виена, ще видим как се дефинира понятието гражданско общество.

Съвременната му употреба се разпростира най-вече между взаимните отношения между държавата и обществото, чиито различни интереси се признават за легитимни и опосредствани чрез държавата.

За източноевропейските страни след разпадането на социалистическото господство изграждането му се смята за политическа цел, която в течение на трансформация на системата се насочва към изграждане на демокрация от западен тип.

Основни белези на гражданското общество между другото са: многопартийност, отказ от насилие, правова държава, децентрализирана публичност, гарантиране на основните демократични права.

Януарският протест на българските граждани показа, че от посочените белези у нас функционира само многопартийността. Трябва да се работи върху отказа от насилие за разправа със законно протестиращите граждани, за изграждане на правова държава, за изграждане на децентрализирана публичност, част от която е тази инициатива на младите българи, гарантиране на основните демократични права, ясно представени в Европейските правни разпоредби и други документи на световната демократична общност.

Стъпки в бъдещето

Бих искала да набележа следващите стъпки, така, както аз ги виждам от перспективата на моя статус на човек, живял в двете исторически епохи и с информация за принципите на изграждане на обществото в развитите демокрации

Първа стъпка. На първо място е познаването на важни европейски документи като „Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи” на Съвета на Европа и „Харта на основните свободи на Европейския съюз”, чийто официален превод е публикуван в „Официален вестник на Европейския съюз” на 14.12.2007 г. Публикувала съм официалния текст в Svejo.net.

Конвенцията е валидна за нас, българите, от 1992 г., когато Република България я е ратифицирала и ние станахме член на Съвета на Европа, нещо, което очевидно твърде малко българи знаят. Хартата ще има правна сила, след като всички 27 държави-членки на ЕС подпишат Лисабонския договор, но нейният текст трябва да се познава. Дело е на Европейската комисия и е оповестена на 7.12.2000 г. Тя влиза като част от Лисабонския договор.

Във връзка с наблюдението на цифровата информация и страха на държавните власти от информатиците сега биха могли да се цитират членове на Конвенцията и Хартата, които осигуряват свободите на европейските граждани. В Конвенцията има текст за „тайна на кореспонденцията”, редактиран в Хартата като чл. 7 „Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и ТАЙНАТА НА НЕГОВИТЕ СЪОБЩЕНИЯ. Могат да се цитират и други членове на двата документа като: свобода на изразяване на мнение и пренасяне на информация и идеи през границата без намесата на държавните власти.

Този е единственият начин за справяне с държавните власти, когато те работят срещу гражданите. Преди няколко дена в България гостува комисар Жак Баро, вицепрезидент на Европейската комисия и комисар по „Правосъдие, свобода и сигурност”, който заяви в конферентната зала на „Радисън” готовността на Европейската комисия да продължи наблюдението си на България и след изтичане на първите три години членство. И Министърът на правосъдието, и Главният прокурор се чувстваха не особено комфортно от тази среща.

Втора стъпка. Трябва да се търси контакт с Европейската комисия и то - с комисаря с ресор „Информационно общество и медии” г-жа Вивиан Рединг. Трябва да се имат предвид всички стратегически и нови документи във връзка с информационните технологии, дело на Европейската комисия. Тя трябва да знае за работата на новото обединение на блогърите и гражданите в България.

Трета стъпка. Издаване на електронен вестник. Тази стъпка ще помогне инициативата „България е наша” да се превърне в движение. Бих дори предложила тези документи или поне части от тях с линк към документа да се публикуват във вестника, за да могат да бъдат използвани в битката с властта, която предстои с цел отстояване правата на гражданите. Така или иначе България е задължена да изпълнява Европейските правни разпоредби като държава-членка.

Вече не е важно, колко българи участват в протестите, защото България е в друг исторически период, когато не количеството, а качеството ще решава проблемите на обществото. Знаете ли как се подава петиция в Народното събрани и в Европейския парламент? Това са важни неща, които всеки българин трябва да знае. Правителството така или иначе ще се съобрази с исканията на протестиращите и ще ги изпълни в някаква степен, защото няма друга алтернатива. То е избрано именно, за да обслужва гражданите в рамките на един, рядко – два мандата. За България два мандата не са здравословни, именно с цел разкъсване на създалите се корупционни мрежи.

Защо пиша тези неща? Защото с изграждането на гражданското общество в България ще нараства гражданската инициатива и ще се увеличават гражданските предложения за подобряване на управлението на държавата.

В заключение ще кажа, че в Януарския мирен протест на българите през 2009 г. за първи път в нашата история победи знанието. Шегата на хакерите с избирането на думата „провал” и появата на сайта на Министерския съвет показва, че за 20 г. е израсло ново поколение, което няма да приеме стандартите и призраците на миналото и да живее в едно нелицеприятно общество с лош имидж и сред партньорите ни.

Това поколение е знаещо, то е можещо и занапред ще бъде фактор, с който българските политици, независимо от конфигурациите им в парламента и правителството, ще трябва да се съобразяват все повече и повече.