четвъртък, 12 март 2009 г.

(Публикуваме материал на д-р Любима Йорданова от гр. София:)


ЗА БЛОГОВЕТЕ И МАНИПУЛАЦИЯТА

НА ФОРУМИТЕ В ИНТЕРНЕТ


доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист


Това е четиво за студенти по журналистика, политология, социология и др. читатели, които се интересуват от манипулативните механизми на езика и обществената злоупотреба с естествения човешки език.


Днешната публикация на ст.н.с. д-р Ангел Тачев Пачев, който се подвизава във виртуалните форуми и под името „Светла” и напредналият етап на действие на политическите манипулатори с оглед на предизборната кампания, в която вече очевидно сме, ме накара да обърна по-сериозно внимание на поведението на някои български езиковеди, специализирали се в областта на манипулиране на човешкото съзнание със средствата и ресурсите на естествения човешки език.


Ето и линка, където може да проследите цялата дискусия –

http://yurukov.net/blog/2009/02/12/kak-se-opravqt-ulichnite-dupki-v-germaniq/


Силно се надявах, че политическите манипулатори скоро няма да стигнат до блоговете и социалните мрежи и ще се задоволят с виртуалните вестници, където са отдавна. Няма такова нещо.


Блоговете се следят много внимателно и политическите блогъри трябва да знаят този факт. Свободата на словото е само едно добро пожелание, което ще оставим за по-далечни времена. Е, някога ще я има и в България, но някога. Това, първо.


Второто нещо, което блогърите трябва да знаят, е как да се предпазят от наказателни процедури срещу тях. И да спазват ЗАДЪЛЖИТЕЛНО чл. 10, т.1 и т.2 на „Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи”http://www.echr.coe.int/NR/rdonlyres/F84D2B7F-0F2E-403B-892F-8CA51C30A8B3/0/BulgarianBulgare.pdf


Как е избрано името „Светла”,

с каква цел се споменава друго име


Манипулаторът е проследил един коментар от блогърка на име Светла в блога на Бого Шопов, в който се споменава нейно познанство с авторката на анализ за Мирния протест на гражданите през януари 2009 г. и има сравнение със същата ситуация през 1997 г. Доказателство /№ 54/ и коментара му за социоложката и блогъра Светла, която той лично не познава.


Споменава се името Ангел Грънчаров, човек, непознат лично на авторката, но, ако се изберат двете имена в google.bg, се появават публикации на двамата в едни и същи източници. Тази е логиката на свързване на двете имена в твърдението на манипулатора „Светла” при пълно разминаване на стила на писане на двамата автори, професията и т.н. Твърденията „все пак има нещо общо между вас двамата”, „сходството между Вас и г-н А. Грънчаров /№ 47/ трябва да затвърди у читателя налична връзка и да задейства асоциативните механизми на свързване. Просто блогът на А. Грънчаров е проверен от Ангел Тачев Пачев. Това е истината.


Кои са основните манипулативни стратегии,

използвани от манипулатора


Ще изброя само най-характерните:


1. Привидна загриженост на манипулатора за блогърите


Блогърите като ново обществено явление в България със значим принос в потока на продуциране и разпространяване на информация според манипулатора не бива да се изследват, тъй като това ще доведе „до примитивни и едностранчиви схеми” /№ 47/. Това твърдение се предпоставя априори, без да е налице подобно изследване.


Каква е истината обаче? По време на Януарския мирен протест през 2009 г., а и след това, особено сега в предизборната кампания за двата вида избори блогърите имаха, имат и ще имат съществен принос в информационния поток като продължител на традиционните медии и сериозен източник на нецензурирана информация. С други думи гражданите ще се обръщат все повече към блоговете на уважавани блогъри, за да почерпят от тях друг ракурс на получаваната чрез медиите информация. Просто още един поглед. За достоверност и по-голяма сигурност. Нецензурираната информация ще се предпочита все повече и повече и у нас.


2. Привидно неразбиране на целта на изследване на блогосферата


Това е лайтмотив на твърдението му, съпроводено с обичайната стратегия на омаловажаване на усилията на авторката /№ 47, 115, 127/.


Когато обаче му е поискан имейл, за да му бъде изпратен анализът за бележки и редакция, изведнъж той забравя прекомерния си интерес към текста /№132/. Изречението е: „Обаче Вашият текст,…, не ме интересува много. Аз просто питах за целта на Вашето проучване, която Вие така и не споделихте с нас.”/132/ Целта е изложена в изследването, което той не желае да прочете, защото не иска да даде имейл за връзка.


3. Откровена лъжа, отклоняване на вниманието встрани от темата


Изречението „Аз съм прост юзър в Интернет /стратегия на съзнателното омаловажаване на собствената личност/. И съм читателка и голяма почитателка на няколко блога, не повече от десетина /стратегия на възвеличаването/. Главно чета и рядко коментирам /откровена лъжа, той е постоянен коментатор и манипулатор на форумите/, защото си знам, че съм невъзпитана и злоезична /невярно твърдение, отклоняване на вниманието встрани от проблема/ /№ 47/.


Цитатът показва, колко сложно явление е манипулирането чрез човешкия език, тъй като манипулативните стратегии се наслагват една до друга и винаги са смесени.


Тази техника е твърде често използвана от манипулатора. Срв. „В същото време ми се струва, че Вашият призив акцията да се пренесе „на закрито”, на полето на електронната поща, е просто един манипулативен начин да се скатаете с достойнство” /№ 115/. Става дума за предаване на текста от автора на участниците в дискусията с цел редакция и бележки към текста. Рутинна практика за всеки автор. Но манипулаторът не желае да представи имейл.


4. Стратегия на контраста


Тя е една от най-използваните манипулативни стратегии в политическия език. Позитивното и негативното се смесват с цел да бъде дискредитиран политическия враг. „И как така решихте, колега, че не харесвам и не уважавам учените? Не обичам и никак не уважавам мърлячи, кариеристи и демагози, които размахват дипломи, научни степени и научни звания, но в чиито научни трудове няма и помен от наука. А истинските учени харесвам – те са скромни, задълбочени и толкова увлечени в работата си, че не се и сещат да си правят евтина реклама из Мрежата” /127/.


Този отрязък би трябвало да породи и затвърди негативно мнение към автора от страна на форумистите и да ги принуди по естествен начин да напуснат форума.


5. Стратегия на позоваване на чуждо мнение

в подкрепа на собствено твърдение /стратегия на авторитета/


Цитатът е следният: „А и както каза пак по-горе Ирина /№ 117/… Но това е кроткото обръщение към Зелен Бетон, който не Ви критикува”. /№ 132/. И още един пример – „много уважаваната от мене социоложка и блогър” /№ 127/.


Тук откриваме невероятната способност на приспособяване и сливане на манипулатора с общността, към която се е присъединил с не добри намерения.


6. Стратегия на омаловажаване на противника


Тя се постига с различни средства, но целта е една – омаловажаване. В цитираните коментари се намеква, че авторката на анализа не знае коя е целта на изследването /№ 56/, писането на анализи в Интернет се коментира като „евтина реклама из Мрежата” /№ 127/, изнасянето на кореспонденцията чрез имейл при вече написан анализ се представя като „манипулативен начин да се скатаете с достойнство”/ № 115/ и т.н.


7. Стратегия на имитираната неанонимност


С нея се сблъскваме, когато трябва да стигнем до личността на коментатора в блога, наричащ себе си „Светла” и представящ се като човек, който се занимава с „наука, преводи, поезия и коментари в блогове и форуми” /№ 56/. От изредените само поезията е измислена. Той действително се води на длъжност учен, макар че не се занимава с научна дейност, прави преводи от английски език и е манипулатор на форумите.


Представеният имейл действително може да се намери в цитирания акаунт в Blogger и само това. Няма име, няма длъжност, няма възраст дори, няма снимка, няма личност. Личността е измислена за целите на манипулацията, поднесена в коментарите на блога. Ето затова написах този материал и бих се радвала, ако блогърите му обърнат по-сериозно внимание.


Защото манипулаторите, които обикалят форумите, едва ли се задоволяват само с получаваното финансиране от съответната политическа партия. Ясно е, че информация за хората, които разговарят във форумите, се носи и вероятно пази някъде.


8. Посяване на съмнение като манипулативна стратегия


Цитатът е следният: „В края ще си позволя да се усъмня в прилагането и приложимостта у нас на европейското законодателство за опазване неприкосновеността на личното пространство на хората, включително и в контекста на измененията на Закона за електронните съобщения, с които се /ни/ занимава напоследък Народното събрание. Днес аз се чувствам точно толкова несвободна и изкъсо контролирана, колкото и през 1989 г.” /№ 56/ А преди това? Периодът на социализма с тоталния контрол върху личността е забравен.


Впрочем като държава-членка на Европейския съюз България е длъжна да хармонизира законодателството си с Европейските правни норми, т.нар. Общо достояние на Общността.


Още към профила на манипулатора


Трябва да призная, че е налице изключително добро познаване на българския правопис, което издава филолога, не човека, който владее добре българския език, а който професионално го владее в качеството си на филолог. Завършената английска филология, в която е изучавал латински език личи в употребата на думата колега/№127/, за жена, българистът би използвал формата колежка, но колегите от западни филологии задължително изучават латински език.


Специализираното обучение му е дало умението да играе плътно до текста, да се слива с другите участници /цитирането на Ирина, Зелен Бетон, Балтазар Иванович и т.н./ /№ 132, 47/, да играе, така да се каже, в един отбор с тях срещу „противника” автор.


Налице е сериозна школовка на манипулатор и аз си мисля, колко много са хората с неговото обучение, които обикалят форумите и формират общественото мнение в България.


Заключителни думи


Как разкрих личността на манипулатора? Колега, когото добре познавам, познавам стила му на отношение към хората, на работа, стила му на изразяване. Още при първата му поява с име „Светла” се усъмних, защото той твърде невнимателно пише за мене „по-възпитана ми се вижда”/№ 34/. Този беше първият сигнал на разпознаване на човек, който ме познава извън Интернет-пространството. След това стилът на писане, стилът на изразяване, стилът на подбор на думите издаде конкретната личност. Разбира се малко професионална подготовка за работа с политическия език не е излишна.


А ако ви интересува как „се запушва” форум, за да се прекрати поднасянето на негативна информация, може да видите линка http://www.dnevnik.bg/intervju/2009/01/21/618951_akad_nikola_subotinov_niakoi_umishleno_iska_da/?p=0#addcomment /№ 307-310/.